БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ – ПАЗАРДЖИК ul. "Han Krum" 11, 4400 Pazardzhik, Bulgaria
Публикувано на юли 6, 2016 / 253
Тип обект : ЗДРАВЕ И МЕДИЦИНА
Адрес : 4400 Пазарджик ул. Хан Крум №11
Телефон : 034 44 56 50
Електронна поща : pazardjik@redcross.bg

БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ – ПАЗАРДЖИК

Българският Червен кръст е доброволна организация, която е част от Международното червенокръстко движение и се ръководи от неговите основни принципи: неутралност, хуманност, безпристрастност, независимост, доброволност, единство и универсалност. Чрез своята мрежа от доброволци в цялата страна БЧК подкрепя уязвимите хора в бедствени и кризисни ситуации. Посредством програми за обучение и дейности в полза на обществото допринася за облекчаване и предотвратяване на страданието във всичките му форми, закриля здравето и живота и осигурява уважение към човешката личност.

Създаване на движението

През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан и още четирима видни жители на този град (Густав Моание, ген. Гийом-Анри Дюфур, д-р Луи Апиа и д-р Теодор Моноар). Наречен е Комитет на петимата. /Анри Дюнан/

По инициатива на този комитет, същата година се организира конгрес на представителите на 16 държави. Форумът препоръчва създаването на национални дружества за оказване на помощ и отправя призив към правителствата да подкрепят тези организации. Конгресът одобрява идеята да бъде признавана за неприкосновена от воюващите страни територията на лазаретите, където са настанени ранени и действа военен санитарен персонал. Предлага се да бъде утвърден общ отличителен знак за закрила на хора и имущество по време на военни конфликти.

През 1864 г. Федералният съвет на Швейцария организира в Женева дипломатическа конференция на пълномощници от 16 страни, която изработва „Женевската конвенция за облекчаване участта на ранените в армиите на бойното поле”, подписана на 22 август и ратифицирана през следващите години от почти всички европейски държави. Тази конвенция поставя крайъгълния камък на съвременното международно хуманитарно право. Тя постановява, че ранените или болните членове на въоръжените сили трябва да бъдат подпомагани и да им се оказват грижи, без каквото и да било неблагоприятно разграничаване и независимо към коя страна принадлежат. Документът утвърждава неутралитета на медицинските действия по време на конфликт, които по своята същност не са израз на подкрепа за нито една от воюващите страни, и регламентира зачитането от воюващите сили на медицинския персонал, територията на заведенията и оборудването им. Решено е те да бъдат обозначавани с отличителна емблема – червен кръст на бял фон.

През 1864 г. Комитетът на петимата се преобразува в „Международен комитет за помощ на ранените военни лица”, а по късно е преименуван в „Международен комитет на Червения кръст” (МКЧК) – име, познато и днес. Тогава той си поставя за задача да насърчава създаването на национални дружества на Червения кръст, да улеснява съвместната им дейност, а по време на война – като неутрален орган да действа за осигуряване на помощ и закрила на жертвите. България е 19-та държава в света, учредила през 1878 г. свое национално червенокръстко дружество, а от 1 март 1884 г. българското правителство формално се присъединява към Женевската конвенция. По време на Сръбско-българската война за пръв път на Балканите се прилага Женевската конвенция, като българското правителство съдейства за размяната на военнопленници и организира превързочни пунктове за ранените, улеснява свободното преминаване на хуманитарна помощ.

Създадената през 1919 г. Лига на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, преименувана по-късно на Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец, обединява националните организации по света. Така те могат да обменят опит и да си помагат взаимно. Днес националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец са 186, като хуманната идея отдавна е надскочила границите на Европа и повечето от задачите на движението са придобили мирновременен характер. Насърчаването и развитието на националните дружества, стимулирането и съгласуването на помощите в мирно време и най-вече при бедствия от невоенен характер се обособяват като най-важните и главни задачи на Федерацията. От „грижи за ранените и болни военни лица” вече се е преминало към помощ за затворниците, цивилните ранени, задържаните и депортираните, евакуираните и хората, останали без подслон, към закрила на населението в окупирани територии, бежанците и т.н. Все по-приоритетна става помощта за болни и инвалиди, за стари хора и деца, за жертви на катастрофални земетресения и др.

През 1928 г. Международният комитет, Лигата и Националните дружества се обединяват в Международен Червен кръст. Така се създадава международното червенокръстко движение и заедно с него се ражда международното хуманитарно право.

В резултат на натрупания от човечеството ужасяващ опит от Солферино, през двете световни войни, та до днес, в защита на правото на закрила на жертвите са разработени и четирите Женевски конвенции и така наречените Първи и Втори протокол към тях. С тях се разширява закрилата на ранените, болните и пленниците; усъвършенстват се клаузите за защита на цивилното население в районите на конфликт, неприкосновеността на гражданските медицински служби, санитарния транспорт и цивилния медицински персонал, забраняват се нападенията срещу цивилно население. Забранява се гладът като средство за водене на военни действия, предвидени са и улеснения за изпращане на помощи за цивилното население в случай на война. Революционна по своето значение е Четвъртата Женевска конвенция, която мащабно разширява законовата защита за една огромна категория жертви, а именно гражданското население.

България е страна по Женевските конвенции още от 1954 г., а на 26 септември 1989 г. ратфицира и двата Допълнителни протокола към тях.

От 14 януари 2007 г. е в сила и Третият допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1949 г., с който се въвежда защитна емблема – Червен кристал, наред със съществуващите емблеми на Червения кръст и Червения полумесец. Третият протокол е приет от мнозинството страни на дипломатическа конференция, проведена през м. декември 2005 г. в Женева.

История на БЧК

След Освобождението на България от турско робство съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. са създадени Княжество България (васално на турския султан) и автономната област Източна Румелия в рамките на империята. И в Княжеството, и в Източна Румелия още през 1878 г. се учредяват първите червенокръстки дружества. През м. май в София е създадено Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени с председател софийския митрополит Милетий. В него се включват и работят редица видни граждани на София начело с губернатора на областта В. П. Алабин. На 25 октомври е учредено сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е утвърден от княз Дондуков-Корсаков – главен губернатор на Източна Румелия. Веднага след Съединението на двете български области на 20-ти септември 1885 г. е създадена и Националната организация с председател митрополит Климент.

Тя е утвърдена с официален указ на първия български княз – Александър Батенберг, който взема БЧК под свое покровителство. Организацията е призната и от Международния комитет на Червения кръст в Женева с писмо от 20-ти октомври 1885 г. От учредяването си Българският Червен кръст има 15 председатели – важни фигури в обществения живот на страната: митрополит Милетий, митрополит Серафим, митрополит Климент (Васил Друмев), д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов, Иван Евстатиев Гешов, проф. д-р Стоян Данев, проф. д-р Васил Моллов, проф. д-р Димитър Ораховац, д-р Любен Рачев, д-р Петър Коларов, д-р Кирил Игнатов, проф. д-р Стоян Саев и маг. фарм. Христо Григоров. Традицията короновани особи да покровителстват Червения кръст е запазена по време на династията на царя. Царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд и царица Йоанна – съпруга на цар Борис III играят важна роля в това отношение. Цар Борис III е върховният патрон на Български Червен Кръст през периода 1918 – 1943 г Българският Червен Кръст има значителен принос за формирането и първите стъпки на българската обществена здравна система. Той построява и много болници в София, Плевен, Хасково, Бургас и др. Организацията изгражда и ръководи повече от 40 години болницата “Червен Кръст” – днес едно от най-модерните и авторитетни държавни лечебни заведения. Към болницата през 1900 г. е открито и първото и дълго време единствено в страната училище за милосърдни сестри. По неговия образец и пример по-късно възникват много училища и колежи за медицински сестри. В своята многогодишна история Българският Червен кръст играе важна роля в организирането и оказването на медицинска помощ по време на войните, които България води за национално обединение. Той провежда многобройни здравни курсове за обучението на самарянки и милосърдни сестри, които полагат грижи за болните и ранените войници и офицери на фронта и в тила. Най-големите изпитания за организацията в мирно време са голямото земетресение през 1928 г. и бежанската вълна от Беломорието и Одринска Тракия, с които българските червенокръстци се справят блестящо и успяват да спасят от глад и мизерия хиляди хора, мобилизирайки своите собствени ресурси и помощта на десетки други чуждестранни червенокръстки организации.

БЧК организира обучението и на медицинския персонал за клоновете си, както и медицински сестри в помощ на селското стопанство и промишлените предприятия. Организацията е инициатор и създател на санитарната авиация и спешната помощ в България, както и на организираното безвъзмездно и доброволно кръводаряване.Основна грижа на националната организация винаги е било детското здраве. За българските деца БЧК създава много центрове за здравни консултации, млечни кухни, летовища, ученически трапезарии. Приносът на Българския Червен кръст в борбата с туберкулозата е значителен. През двадесетте и тридесетте години на миналия век местните клонове, с подкрепата на централното ръководство построяват павилиони за туберкулозно болни деца и възрастни в Пловдив, Русе и т.н. любезно предоставяйки ги на общините.

Българският Червен кръст многократно оказва помощ на редица страни. В Русия са изпратени две медицински бригади – по време на Руско-Японската война (1903 – 1905) и Първата световна война. Той организира санитарни влакове и болница на Източния фронт по време на първата фаза на Втората световна война. Войната срещу нацистка Германия още веднъж доказва готовността на националната ни организация да работи при екстремни условия, като бъде вярна на хуманитарните си принципи. В по-ново време БЧК мобилизира обществеността в страната и осъществява многобройни хуманитарни акции в подкрепа на пострадалите от природни бедствия и военни конфликти в над 40 страни по света. Държавата винаги е подкрепяла Българския Червен кръст и многократно е демонстрирала уважение и признание към огромния му принос в хуманитарната област.

Структура на БЧК

БЧК има четиристепенна организационна структура:

  • Дружествено ниво;
  • Общинско ниво;
  • Областно, съответно Столично ниво – 28 областни организации;
  • Национално ниво – Общо събрание – Върховен орган на БЧК;
  • Национален съвет – главен изпълнителен и разпоредителен орган.

На национално и областно ниво организацията има щатен състав, Административно-изпълнителен орган (Секретариат)

КОНТАКТИ:

  • 4400 Пазарджик  ул. “Хан Крум” №11
  • инж. Живко Дишков – директор
  • Тел.: 034 44 56 50
  • Факс: 034 44 56 11
  • E-mail: pazardjik@redcross.bg
info4u
    Оценки
    Все още няма оценка, защо да не сте първи. Моля оставете Вашето мнение.
    Оставете Вашата оценка
    Оставете Вашата оценка::

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Подобни обекти